2 oct 2009, 10:33

Само миг... 

  Poesía
666 0 8

Случайност ли?! Бе само миг...

И не случаен.

Някъде във теб съм.

Притихнала, във сянката на

слънцето по пладне...

И продължавам да горя.

Жаравата в душата ми

е клетвено огнище,

което ще разпалва любовта,

и онзи, нашият си начин

на обичане. До... още миг.

Да се прихване като корен.

И търсещ живинка дълбоко,

да пие жадно от живота

всичките

тръпчиво-сладки сокове,

за да подклажда огъня.

До миг, когато

ще се преродим отново.

Прераждането всъщност

начин на живот ли е?!

Или ще бъде...

начин на обичане?

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??