2 oct 2009, 10:33

Само миг...

  Poesía
834 0 8

Случайност ли?! Бе само миг...

И не случаен.

Някъде във теб съм.

Притихнала, във сянката на

слънцето по пладне...

И продължавам да горя.

Жаравата в душата ми

е клетвено огнище,

което ще разпалва любовта,

и онзи, нашият си начин

на обичане. До... още миг.

Да се прихване като корен.

И търсещ живинка дълбоко,

да пие жадно от живота

всичките

тръпчиво-сладки сокове,

за да подклажда огъня.

До миг, когато

ще се преродим отново.

Прераждането всъщност

начин на живот ли е?!

Или ще бъде...

начин на обичане?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....