2 oct 2009, 10:33

Само миг...

  Poesía
832 0 8

Случайност ли?! Бе само миг...

И не случаен.

Някъде във теб съм.

Притихнала, във сянката на

слънцето по пладне...

И продължавам да горя.

Жаравата в душата ми

е клетвено огнище,

което ще разпалва любовта,

и онзи, нашият си начин

на обичане. До... още миг.

Да се прихване като корен.

И търсещ живинка дълбоко,

да пие жадно от живота

всичките

тръпчиво-сладки сокове,

за да подклажда огъня.

До миг, когато

ще се преродим отново.

Прераждането всъщност

начин на живот ли е?!

Или ще бъде...

начин на обичане?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...