Само миг...
Случайност ли?! Бе само миг...
И не случаен.
Някъде във теб съм.
Притихнала, във сянката на
слънцето по пладне...
И продължавам да горя.
Жаравата в душата ми
е клетвено огнище,
което ще разпалва любовта,
и онзи, нашият си начин
на обичане. До... още миг.
Да се прихване като корен.
И търсещ живинка дълбоко,
да пие жадно от живота
всичките
тръпчиво-сладки сокове,
за да подклажда огъня.
До миг, когато
ще се преродим отново.
Прераждането всъщност
начин на живот ли е?!
Или ще бъде...
начин на обичане?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
