Само миг...
Случайност ли?! Бе само миг...
И не случаен.
Някъде във теб съм.
Притихнала, във сянката на
слънцето по пладне...
И продължавам да горя.
Жаравата в душата ми
е клетвено огнище,
което ще разпалва любовта,
и онзи, нашият си начин
на обичане. До... още миг.
Да се прихване като корен.
И търсещ живинка дълбоко,
да пие жадно от живота
всичките
тръпчиво-сладки сокове,
за да подклажда огъня.
До миг, когато
ще се преродим отново.
Прераждането всъщност
начин на живот ли е?!
Или ще бъде...
начин на обичане?
© Нели All rights reserved.
