22 sept 2024, 20:52

Само миг

  Poesía » Civil
435 1 0

Само миг е човешкият път

на земята,  от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.

 

Само Бог търси вечния брод,
без да спори с преломни минути.
Всеки порив за него е свод,
който дявол не може да срути.

 

Само Бог вдъхва вяра в деня
и на мрака ръцете сковава.
Носи силната наша съдба
и любов, и сърце не предава.

 

Само миг е човешкият свят –
ту трънлив, ту прегърнал вълните.
Не е нужен дворец и палат,
а постелята вечна в звездите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...