Sep 22, 2024, 8:52 PM

Само миг

  Poetry » Civic
443 1 0

Само миг е човешкият път

на земята,  от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.

 

Само Бог търси вечния брод,
без да спори с преломни минути.
Всеки порив за него е свод,
който дявол не може да срути.

 

Само Бог вдъхва вяра в деня
и на мрака ръцете сковава.
Носи силната наша съдба
и любов, и сърце не предава.

 

Само миг е човешкият свят –
ту трънлив, ту прегърнал вълните.
Не е нужен дворец и палат,
а постелята вечна в звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...