Само миг е човешкият път
на земята, от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.
Само Бог търси вечния брод,
без да спори с преломни минути.
Всеки порив за него е свод,
който дявол не може да срути.
Само Бог вдъхва вяра в деня
и на мрака ръцете сковава.
Носи силната наша съдба
и любов, и сърце не предава.
Само миг е човешкият свят –
ту трънлив, ту прегърнал вълните.
Не е нужен дворец и палат,
а постелята вечна в звездите.
© Наташа Басарова Всички права запазени