5 jun 2006, 17:46

Само миг е... 

  Poesía
700 0 12
Само миг е животът ни кратък,
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва.
Само въпроси... Дали сме... или сме били?
И така все ни боли!
От какво ли?
От много въпроси без отговори,
не намерили покой
в дългите нощи
или в дните безброй. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??