5 jun 2006, 17:46

Само миг е...

  Poesía
809 0 12

Само миг е животът ни кратък,
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва.
Само въпроси... Дали сме... или сме били?
И така все ни боли!
От какво ли?
От много въпроси без отговори,
не намерили покой
в дългите нощи
или в дните безброй.
Кой ще ни каже?
Питам се, кой...
Щом само миг е живота,
като миг във мига да живеем.
Глътка истина в миг на пробуждане,
щом само миг ще живеем,
истински да го изживеем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...