27 feb 2008, 18:40

Само моя

  Poesía
914 0 6
Мисля, че настана време.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво магьоснико!
  • Прелестен стих!Харесва ми да те чета!Много!!!Поздрав!
  • Очарователен стих!!!
  • Браво!!!!
  • Винаги съм се чудила как един мъж може да обича. Ти задоволи малко от любопитството ми. Не само защото го облече в думи, а защото те звучат искрени, пламенни, пропити от мъка. Нещо различно от безличното "обичам". Думи, които създават образи. Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...