Само моя
Мисля, че настана време.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.
© Валери Шуманов All rights reserved.
