27 февр. 2008 г., 18:40

Само моя

907 0 6
Мисля, че настана време.
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво магьоснико!
  • Прелестен стих!Харесва ми да те чета!Много!!!Поздрав!
  • Очарователен стих!!!
  • Браво!!!!
  • Винаги съм се чудила как един мъж може да обича. Ти задоволи малко от любопитството ми. Не само защото го облече в думи, а защото те звучат искрени, пламенни, пропити от мъка. Нещо различно от безличното "обичам". Думи, които създават образи. Браво!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...