Само моя
Ето - аз ще се предам.
Чувствата ми със любов са бременни.
Живота нов ще пресъздам.
Там ще бъде чисто, пламенно,
и обичта ми няма да горчи.
В къщичка от съчки сламени
ще пазя своите мечти.
Вечна пролет ще ме грее,
ще ухае въздухът на цвят.
За твоите очи милея.
Те са целият ми свят.
Душата ми е болна. Чак до дъно.
Разлиствам рози с моя смях.
Те ме галят с остри тръни.
Разплакват се - и аз със тях.
Сърцето ми без малко ще угасне -
усеща вече своя праг.
В мъката си собствена пораснах.
Влюбих се във лютия си враг.
Опитах да те върна. Но не стана.
Магьосник ми се ще да бях.
С магия пак ръката ти да хвана,
макар това да бъде грях.
С магия пак да върна оня сняг.
Да те прегърна аз, да съм спокоен.
Само тъй ще стигнеш този бряг,
на който ще си само моя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
