24 jun 2014, 20:39

Само нея 

  Poesía » De amor
709 0 3

Отново ще сънува…

Ветровете.

Как в мислите му,

вятърно запридат

тъй тънки

паяжинни мрежи.

И в него как

заспива любовта,

притихнала

неутолимо тъжна.

Как на дървото вън

кълвач

отмерено тактува

всяка тръпка.

А вятърът – един хлапак,

подритва камъчета

по капака

на старата кутия

със мечти,

старателно привързана

с кордела.

Ех, този сън

и миг да продължи,

Той винаги сънува…

Само Нея.

И онзи пуст,

почти неравен път,

по който двамата

вървяха, с обич.




© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??