Само нея
Отново ще сънува…
Ветровете.
Как в мислите му,
вятърно запридат
тъй тънки
паяжинни мрежи.
И в него как
заспива любовта,
притихнала
неутолимо тъжна.
Как на дървото вън
кълвач
отмерено тактува
всяка тръпка.
А вятърът – един хлапак,
подритва камъчета
по капака
на старата кутия
със мечти,
старателно привързана
с кордела.
Ех, този сън
и миг да продължи,
Той винаги сънува…
Само Нея.
И онзи пуст,
почти неравен път,
по който двамата
вървяха, с обич.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
