Отново ще сънува…
Ветровете.
Как в мислите му,
вятърно запридат
тъй тънки
паяжинни мрежи.
И в него как
заспива любовта,
притихнала
неутолимо тъжна.
Как на дървото вън
кълвач
отмерено тактува
всяка тръпка.
А вятърът – един хлапак,
подритва камъчета
по капака
на старата кутия
със мечти,
старателно привързана
с кордела.
Ех, този сън
и миг да продължи,
Той винаги сънува…
Само Нея.
И онзи пуст,
почти неравен път,
по който двамата
вървяха, с обич.
© Нели All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
