Понякога си мисля, че живея.
Понякога разбирам за какво копнея.
Понякога вървя и знам,
че има нещо ето там
и то знае моето име,
и ме призовава: Вземи ме!
Какво чакаш? Защо те е страх?
Ела с мен, излез от този мрак!
И смелостта отнякъде изплува,
и душата иска, жадува,
и полита с вятъра пак,
и не може да я стигне моя мрак.
© Петя Todos los derechos reservados