Само понякога...

Poetry

1K 0 1

Понякога си мисля, че живея.

Понякога разбирам за какво копнея.

Понякога вървя и знам,

че има нещо ето там

и то знае моето име,

и ме призовава: Вземи ме!

Какво чакаш? Защо те е страх?

Ела с мен, излез от този мрак!

И смелостта отнякъде изплува,

и душата иска, жадува,

и полита с вятъра пак,

и не може да я стигне моя мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

няма_смисъл (Радост Вълчева)

"Понякога си мисля, че живея."..за съжаление е винаги така..

2006-01-04T22:48:12+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0