ЖивкоДимитров (Живко Димитров) ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
7 35
8 dic 2021, 8:51

Само понякога

1.3K 2 3

Аз не искам сладникави спомени

И сладка реалност не ща

Аз възкръсвам от сълзите отронени

Аз роден съм със мрачна  душа. 

 

Аз съм птица която възкръсва

От пепел, от огън и жар

Аз съм нишка която прекъсва 

Аз съм буря и вечен пожар. 

 

Аз съм вестител на лошото време

Аз нося само тъга

Аз съм съдбовното бреме

Тежък характер, гневна снага. 

 

Аз съм онзи който не пада

който никога няма да спре

Аз съм онзи който не страда

Аз съм камък във бурно море. 

 

Аз съм железният трегер на времето

Аз съм в основата на всички неща

Но понякога, понякога само

Имам нужда от нежна ръка. 

 

Понякога, когато е тъмно

И не виждат смъртните

как великанът, жалък, пълзи

Имам нужда, но само понякога

Да отроня тъжни сълзи. 

 

Имам нужда, но само понякога

Да не бъда вечно отричан

Имам нужда, но само понякога 

Да обичам и да бъда обичан. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Петя, Миночка, благодаря!
  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Хей, ЕйКей 😉 здравей! Има моменти когато всички хора се чувстват така. Всички имаме право да сме слаби, но често в очите на близките ни, на хора които разчитат на нас, сме (и според тях трябва да бъдем), твърди, несломими, опора на която всеки има нужда да се опре. Има хора които създават впечатление, че са мрачни, чапати, със тежък характер. А всъщност вътре в себе си всеки носи една ранима душа. Може би не визирам точно или само себе си, още по-малко съм "велик". Все пак това е само художествено произведение. Не знам защо, но докато го пишех пред очите ми беше образа на Граф Дракула. Приликата с мен е случайна, както се казва. 🙂. Благодаряти че оцени.
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    И най-силният и най-смелият, имат нужда от любов и от топло рамо, върху, което, да отронят сълза! Хареса ми!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0