ЖивкоДимитров (Живко Димитров) ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
7 35
8.12.2021 г., 8:51

Само понякога

1.3K 2 3

Аз не искам сладникави спомени

И сладка реалност не ща

Аз възкръсвам от сълзите отронени

Аз роден съм със мрачна  душа. 

 

Аз съм птица която възкръсва

От пепел, от огън и жар

Аз съм нишка която прекъсва 

Аз съм буря и вечен пожар. 

 

Аз съм вестител на лошото време

Аз нося само тъга

Аз съм съдбовното бреме

Тежък характер, гневна снага. 

 

Аз съм онзи който не пада

който никога няма да спре

Аз съм онзи който не страда

Аз съм камък във бурно море. 

 

Аз съм железният трегер на времето

Аз съм в основата на всички неща

Но понякога, понякога само

Имам нужда от нежна ръка. 

 

Понякога, когато е тъмно

И не виждат смъртните

как великанът, жалък, пълзи

Имам нужда, но само понякога

Да отроня тъжни сълзи. 

 

Имам нужда, но само понякога

Да не бъда вечно отричан

Имам нужда, но само понякога 

Да обичам и да бъда обичан. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Димитров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Петя, Миночка, благодаря!
  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Хей, ЕйКей 😉 здравей! Има моменти когато всички хора се чувстват така. Всички имаме право да сме слаби, но често в очите на близките ни, на хора които разчитат на нас, сме (и според тях трябва да бъдем), твърди, несломими, опора на която всеки има нужда да се опре. Има хора които създават впечатление, че са мрачни, чапати, със тежък характер. А всъщност вътре в себе си всеки носи една ранима душа. Може би не визирам точно или само себе си, още по-малко съм "велик". Все пак това е само художествено произведение. Не знам защо, но докато го пишех пред очите ми беше образа на Граф Дракула. Приликата с мен е случайна, както се казва. 🙂. Благодаряти че оцени.
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    И най-силният и най-смелият, имат нужда от любов и от топло рамо, върху, което, да отронят сълза! Хареса ми!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0