ЖивкоДимитров (Живко Димитров) ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
7 35
Dec 8, 2021, 8:51 AM

Само понякога

1.3K 2 3

Аз не искам сладникави спомени

И сладка реалност не ща

Аз възкръсвам от сълзите отронени

Аз роден съм със мрачна  душа. 

 

Аз съм птица която възкръсва

От пепел, от огън и жар

Аз съм нишка която прекъсва 

Аз съм буря и вечен пожар. 

 

Аз съм вестител на лошото време

Аз нося само тъга

Аз съм съдбовното бреме

Тежък характер, гневна снага. 

 

Аз съм онзи който не пада

който никога няма да спре

Аз съм онзи който не страда

Аз съм камък във бурно море. 

 

Аз съм железният трегер на времето

Аз съм в основата на всички неща

Но понякога, понякога само

Имам нужда от нежна ръка. 

 

Понякога, когато е тъмно

И не виждат смъртните

как великанът, жалък, пълзи

Имам нужда, но само понякога

Да отроня тъжни сълзи. 

 

Имам нужда, но само понякога

Да не бъда вечно отричан

Имам нужда, но само понякога 

Да обичам и да бъда обичан. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Петя, Миночка, благодаря!
  • ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
    Хей, ЕйКей 😉 здравей! Има моменти когато всички хора се чувстват така. Всички имаме право да сме слаби, но често в очите на близките ни, на хора които разчитат на нас, сме (и според тях трябва да бъдем), твърди, несломими, опора на която всеки има нужда да се опре. Има хора които създават впечатление, че са мрачни, чапати, със тежък характер. А всъщност вътре в себе си всеки носи една ранима душа. Може би не визирам точно или само себе си, още по-малко съм "велик". Все пак това е само художествено произведение. Не знам защо, но докато го пишех пред очите ми беше образа на Граф Дракула. Приликата с мен е случайна, както се казва. 🙂. Благодаряти че оцени.
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    И най-силният и най-смелият, имат нужда от любов и от топло рамо, върху, което, да отронят сълза! Хареса ми!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0