Само птиците...

21 may 2011, 10:52

Poesía » Otra

483 0 3

Вятърът посява в мен надежда,

после най-щастливо я отглежда,

гали я със вятърните длани,

със зрънца-илюзии я храни.

А Дъгата често ми подмята:

"Ненапразно ти си на Земята.

Имаш цел: сърцата да нахраниш

с обич. И от Злото да ги браниш."

Слънцето пък мило се усмихва.

То ме люшка в люлка - да притихна.

Да усетя - чиста и щастлива -

радостта, че тук съм, че съм жива.

Само птиците не ме поглеждат...

Те кълват зрънцата от надежда.

В песен я превръщат. Към сърцата

литват да си търсят свободата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petinka67 (Петя Кръстева)

2011-05-22T11:20:09+03:00

Мислията ни на Земята е да даряваме Любов!
За това стихът ти е Разкош!!!
Довереница (Дочка Василева)

2011-05-22T11:11:03+03:00

Нищо във света не е излишно.
Всичко е претеглено в аванс.
Всичко е записано безкнижно
и на всички ни е даден шанс...
ZAPP (Запрян Колев)

2011-05-21T20:25:00+03:00

Никой не е напразно на Земята!Само трябва с любов да си търсим пътя.Поздрав!