Само птиците...
Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята:
"Ненапразно ти си на Земята.
Имаш цел: сърцата да нахраниш
с обич. И от Злото да ги браниш."
Слънцето пък мило се усмихва.
То ме люшка в люлка - да притихна.
Да усетя - чиста и щастлива -
радостта, че тук съм, че съм жива.
Само птиците не ме поглеждат...
Те кълват зрънцата от надежда.
В песен я превръщат. Към сърцата
литват да си търсят свободата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
