21 мая 2011 г., 10:52

Само птиците... 

  Поэзия » Другая
514 0 3
Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята:
"Ненапразно ти си на Земята.
Имаш цел: сърцата да нахраниш
с обич. И от Злото да ги браниш."
Слънцето пък мило се усмихва.
То ме люшка в люлка - да притихна.
Да усетя - чиста и щастлива -
радостта, че тук съм, че съм жива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
: ??:??