21.05.2011 г., 10:52 ч.
Само птиците...
Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята:
"Ненапразно ти си на Земята.
Имаш цел: сърцата да нахраниш
с обич. И от Злото да ги браниш."
Слънцето пък мило се усмихва.
То ме люшка в люлка - да притихна.
Да усетя - чиста и щастлива -
радостта, че тук съм, че съм жива.
Само птиците не ме поглеждат...
Те кълват зрънцата от надежда.
В песен я превръщат. Към сърцата
литват да си търсят свободата.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нищо във света не е излишно.
Всичко е претеглено в аванс.
Всичко е записано безкнижно
и на всички ни е даден шанс...
-
Никой не е напразно на Земята!Само трябва с любов да си търсим пътя.Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За това стихът ти е Разкош!!!