May 21, 2011, 10:52 AM

Само птиците... 

  Poetry » Other
469 0 3



Вятърът посява в мен надежда,

после най-щастливо я отглежда,

гали я със вятърните длани,

със зрънца-илюзии я храни.


А Дъгата често ми подмята:

"Ненапразно ти си на Земята.

Имаш цел: сърцата да нахраниш

с обич. И от Злото да ги браниш."


Слънцето пък мило се усмихва.

То ме люшка в люлка - да притихна.

Да усетя - чиста и щастлива -

радостта, че тук съм, че съм жива.


Само птиците не ме поглеждат...

Те кълват зрънцата от надежда.

В песен я превръщат. Към сърцата

литват да си търсят свободата.





© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мислията ни на Земята е да даряваме Любов!
    За това стихът ти е Разкош!!!
  • Нищо във света не е излишно.
    Всичко е претеглено в аванс.
    Всичко е записано безкнижно
    и на всички ни е даден шанс...
  • Никой не е напразно на Земята!Само трябва с любов да си търсим пътя.Поздрав!
Random works
: ??:??