Само ръцете...
Отново нощ.
Луната я няма,
само ледени мечти
зимата рисува по стъклата.
От толкова желания по тях,
навярно ги боли
и понякога,
с лек кристален звън,
простенват тихо.
Ето, чу се пак –
прекършен блян.
На кого ли беше?
Моите мечти са на топло –
в мен.
Не смея да ги изрека,
за да не ги гравира
върху нечии прозорци
леденият вятър.
Единствено
ръцете ми премръзнаха.
А слънцето
отдавна го няма...
да ми протегне лъч поне -
да го прегърна,
за да ги
стопля...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
