29 jul 2011, 9:52  

Болката остава 

  Poesía » De amor
1106 0 13

   Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега  у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...

Какво от туй, че се показах силна,
когато не престава да боли?
При теб е слънчево, а тук е сиво.
И ето, пак започва да вали.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятели, този стих е нещо като отговор на "Мълчание"(Ив. Терзийски)и
    ще го допълня с мото, защото така не е много ясна първата част...

    Благодаря ви, че го приемате и в този вид.
    Усмихнат уикенд на всички!
  • Обич си, Ели! Поздрав
  • хубаво, истинско...
  • Хубаво е, Ели!
  • Пленявай сърцата... Сърдечен поздрав, Ели!
  • "По-нежно от трепета на плачеща върба" ви прегръщам, Приятели!
    Красив уикенд на всички!
  • Без боб и без кафе познах, че ще ми хареса!
    Прегръдка!
  • Пред такъв стих и аз немея!Поздрав,Елица!
  • Твоите думи стигат сърцето, Ели. И повличат. Поздрави!
  • !!! Хубаво е, Елица
  • Не мога да ти насмогна,фурийке
    За другите незнам,мен вече си ме пленила
    на 100 процента с поезията си
    Поздравче,прекрасна!
  • Капчица обич за вас, Веска, Дениса, Мария! :
  • "Думите са сенки - сенките стават думи. Думите са игри - игрите стават думи. Ако сенките са думи, думите стават игри. Ако игрите са думи, думите стават сенки...", казва Гомрингер.
    Владееш силата на думите, водичке! Здравей!
Propuestas
: ??:??