29.07.2011 г., 9:52  

Болката остава

1.3K 0 13

   Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега  у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...

Какво от туй, че се показах силна,
когато не престава да боли?
При теб е слънчево, а тук е сиво.
И ето, пак започва да вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели, този стих е нещо като отговор на "Мълчание"(Ив. Терзийски)и
    ще го допълня с мото, защото така не е много ясна първата част...

    Благодаря ви, че го приемате и в този вид.
    Усмихнат уикенд на всички!
  • Обич си, Ели! Поздрав
  • хубаво, истинско...
  • Хубаво е, Ели!
  • Пленявай сърцата... Сърдечен поздрав, Ели!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...