29.07.2011 г., 9:52  

Болката остава

1.3K 0 13

   Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега  у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...

Какво от туй, че се показах силна,
когато не престава да боли?
При теб е слънчево, а тук е сиво.
И ето, пак започва да вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели, този стих е нещо като отговор на "Мълчание"(Ив. Терзийски)и
    ще го допълня с мото, защото така не е много ясна първата част...

    Благодаря ви, че го приемате и в този вид.
    Усмихнат уикенд на всички!
  • Обич си, Ели! Поздрав
  • хубаво, истинско...
  • Хубаво е, Ели!
  • Пленявай сърцата... Сърдечен поздрав, Ели!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...