31 ago 2011, 16:15

Само с любовта си

  Poesía
1K 1 5

 

Ще те обичам,  ти ме унижавай!

Разкъсвай раните ми чак до кърви.

Сърцето ти е силно, не признавай,

че в крайна сметка аз раних те първи.

Ще те желая, гледай безразлично!

Ще се събуждам, стреснат от кошмари,

в които тялото ти мами неприлично,

но пази се от зли на вид стражари.

Ще се обаждам, ти не отговаряй!

Ще чуваш моя глас на секретаря.

Ще чакам пред дома ти, не отваряй,

след мен вратата трудно се затваря.

Ще пращам и подаръци с украси.

Отхвърляй ги, докрай ти измъчи ме.

Когато дойда само с любовта си,

тогава във дома си приюти ме.

 

М. Спасов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еха! Ама как съм те изпуснала до сега? Пишеш удивително! Направо ми напълни душата днес.
  • Когато дойда само с любовта си,

    тогава във дома си приюти ме.

    ....
    Ето това е върха!Поздрав!
  • !!! Поздрав!
  • Блазе и на лирическата
    И аз искам такааа
    Много е хубав този ти стих!
    Поздрав,Марти!
  • Много истинско и красиво!"когато дойда само с любовта си,тогава във дома си приюти ме." Поздрави и прегръдка от мен! Много ми хареса стихът ти,Мартин!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...