Ще те обичам, ти ме унижавай!
Разкъсвай раните ми чак до кърви.
Сърцето ти е силно, не признавай,
че в крайна сметка аз раних те първи.
Ще те желая, гледай безразлично!
Ще се събуждам, стреснат от кошмари,
в които тялото ти мами неприлично,
но пази се от зли на вид стражари.
Ще се обаждам, ти не отговаряй!
Ще чуваш моя глас на секретаря.
Ще чакам пред дома ти, не отваряй,
след мен вратата трудно се затваря.
Ще пращам и подаръци с украси.
Отхвърляй ги, докрай ти измъчи ме.
Когато дойда само с любовта си,
тогава във дома си приюти ме.
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.