12 oct 2022, 15:12

Само смелият победно лети

  Poesía
908 1 2

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи,
облаците в слънце прероди,
в пролет зимата превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
четирилистна детелина посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С дръзки непобедими криле лети,
на омразата вратата заключи,
древна мъдрост вгради в своя ден,
нетленна истина в нея блести
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Волен полет слънчево да звъни,
обичай и враговете си дори,
горчивото с пепел посипи,
ново начало нека се роди.
Прошка щедра дните да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди.
себе си винаги докрай бъди,
бяло щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като наричане за по- добър живот! Хареса ми стиха ти, Кръстина!
  • Насърчително - възпитателно, в духа на Киплинг.
    Хубаво.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...