Oct 12, 2022, 3:12 PM

Само смелият победно лети

  Poetry
896 1 2

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи,
облаците в слънце прероди,
в пролет зимата превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
четирилистна детелина посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С дръзки непобедими криле лети,
на омразата вратата заключи,
древна мъдрост вгради в своя ден,
нетленна истина в нея блести
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Волен полет слънчево да звъни,
обичай и враговете си дори,
горчивото с пепел посипи,
ново начало нека се роди.
Прошка щедра дните да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди.
себе си винаги докрай бъди,
бяло щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като наричане за по- добър живот! Хареса ми стиха ти, Кръстина!
  • Насърчително - възпитателно, в духа на Киплинг.
    Хубаво.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...