12 окт. 2022 г., 15:12

Само смелият победно лети

894 1 2

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи,
облаците в слънце прероди,
в пролет зимата превърни,
и отново щастлив ще си ти.
От бяла вяра истина сътвори,
на живота клопките победи,
четирилистна детелина посади,
в дните ти сбъдване да се роди.
С дръзки непобедими криле лети,
на омразата вратата заключи,
древна мъдрост вгради в своя ден,
нетленна истина в нея блести
прошката не означава "забрави",
а "помни,"че никой не е съвършен.
Волен полет слънчево да звъни,
обичай и враговете си дори,
горчивото с пепел посипи,
ново начало нека се роди.
Прошка щедра дните да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата сбъдване да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
с обич бяла дарявай топлина,
всяко зло ти с добро победи,
светлина от мрака зъл сътвори.
Любовта в сърцето си приюти,
в нейните ласки се прероди.
себе си винаги докрай бъди,
бяло щастие от рая си открадни,
дори и невъзможните мечти сбъдни.
Високо и волно победно лети,
най-вълшебното небе отключи,
но не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като наричане за по- добър живот! Хареса ми стиха ти, Кръстина!
  • Насърчително - възпитателно, в духа на Киплинг.
    Хубаво.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...