28 ago 2007, 23:56

Само спомен

  Poesía
837 0 3

Казвам сбогом
с тъга в очите.
Загубих приятел
и много боли ме.
Звездите утеха
за мене ще бъдат,
полъх на вятър
сълзите ще скрие.
А луната безмълвна
разказа ми ще попие.
И сгушена в мрака
със спомените ще остана.
От времето минало
те ще заговорят,
за весели дни,
с теб изкарани,
за тъжните мигове,
когато до мен ти бил си .
За радост и болка ,
с теб споделени...
Загубих приятел,
сърцето ми плаче.
Очите, душата ми,
пусти сега са.

Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амората Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не, не, нищо че не е по правила писано! Докосва! и финалът... ах..."Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.". Хареса ми... Поздравления!
  • Радвам се, че ти е харесало Цвети. Макар да не е по всички правила написано, за мен е хубаво защото е от сърцето ми и болката която е в него.
  • разкошно е!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...