28.08.2007 г., 23:56

Само спомен

834 0 3

Казвам сбогом
с тъга в очите.
Загубих приятел
и много боли ме.
Звездите утеха
за мене ще бъдат,
полъх на вятър
сълзите ще скрие.
А луната безмълвна
разказа ми ще попие.
И сгушена в мрака
със спомените ще остана.
От времето минало
те ще заговорят,
за весели дни,
с теб изкарани,
за тъжните мигове,
когато до мен ти бил си .
За радост и болка ,
с теб споделени...
Загубих приятел,
сърцето ми плаче.
Очите, душата ми,
пусти сега са.

Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амората Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не, не, нищо че не е по правила писано! Докосва! и финалът... ах..."Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.". Хареса ми... Поздравления!
  • Радвам се, че ти е харесало Цвети. Макар да не е по всички правила написано, за мен е хубаво защото е от сърцето ми и болката която е в него.
  • разкошно е!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...