28.08.2007 г., 23:56

Само спомен

838 0 3

Казвам сбогом
с тъга в очите.
Загубих приятел
и много боли ме.
Звездите утеха
за мене ще бъдат,
полъх на вятър
сълзите ще скрие.
А луната безмълвна
разказа ми ще попие.
И сгушена в мрака
със спомените ще остана.
От времето минало
те ще заговорят,
за весели дни,
с теб изкарани,
за тъжните мигове,
когато до мен ти бил си .
За радост и болка ,
с теб споделени...
Загубих приятел,
сърцето ми плаче.
Очите, душата ми,
пусти сега са.

Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амората Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не, не, нищо че не е по правила писано! Докосва! и финалът... ах..."Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.". Хареса ми... Поздравления!
  • Радвам се, че ти е харесало Цвети. Макар да не е по всички правила написано, за мен е хубаво защото е от сърцето ми и болката която е в него.
  • разкошно е!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...