Казвам сбогом
с тъга в очите.
Загубих приятел
и много боли ме.
Звездите утеха
за мене ще бъдат,
полъх на вятър
сълзите ще скрие.
А луната безмълвна
разказа ми ще попие.
И сгушена в мрака
със спомените ще остана.
От времето минало
те ще заговорят,
за весели дни,
с теб изкарани,
за тъжните мигове,
когато до мен ти бил си .
За радост и болка ,
с теб споделени...
Загубих приятел,
сърцето ми плаче.
Очите, душата ми,
пусти сега са.
Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.
© Амората Все права защищены