28 авг. 2007 г., 23:56

Само спомен 

  Поэзия
637 0 3

Казвам сбогом
с тъга в очите.
Загубих приятел
и много боли ме.
Звездите утеха
за мене ще бъдат,
полъх на вятър
сълзите ще скрие.
А луната безмълвна
разказа ми ще попие.
И сгушена в мрака
със спомените ще остана.
От времето минало
те ще заговорят,
за весели дни,
с теб изкарани,
за тъжните мигове,
когато до мен ти бил си .
За радост и болка ,
с теб споделени...
Загубих приятел,
сърцето ми плаче.
Очите, душата ми,
пусти сега са.

Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.

© Амората Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не, не, нищо че не е по правила писано! Докосва! и финалът... ах..."Боли - а смъртта, ликувайки, отне те.". Хареса ми... Поздравления!
  • Радвам се, че ти е харесало Цвети. Макар да не е по всички правила написано, за мен е хубаво защото е от сърцето ми и болката която е в него.
  • разкошно е!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??