18 sept 2018, 16:22

Само светлина

581 0 2
Йонка Янкова

 

Само светлина

 

Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми,
кой сърцето ми е докосвал във времето?
Ръцете неспокойни, изгарящи, 
кой ми ги подари?
Коя съм аз, кажете Богове.
Защо ме изгаря силна обич?
С омразата се разминавам.
Вятърът ме брули и навява спомени,
следва ме мълчанието тихо.
И защо днес в мене нещо се бушува,
бори се и ме взривява.
Мечтите ми, хранител на доброто,
искам от моят огън и обич да дам.
Искам светът да свети от чистота,
да има радост и никога тъжни сърца.
Искам само светлина.
О, Господи, дай ми само светлина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....