18.09.2018 г., 16:22

Само светлина

582 0 2
Йонка Янкова

 

Само светлина

 

Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми,
кой сърцето ми е докосвал във времето?
Ръцете неспокойни, изгарящи, 
кой ми ги подари?
Коя съм аз, кажете Богове.
Защо ме изгаря силна обич?
С омразата се разминавам.
Вятърът ме брули и навява спомени,
следва ме мълчанието тихо.
И защо днес в мене нещо се бушува,
бори се и ме взривява.
Мечтите ми, хранител на доброто,
искам от моят огън и обич да дам.
Искам светът да свети от чистота,
да има радост и никога тъжни сърца.
Искам само светлина.
О, Господи, дай ми само светлина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...