Sep 18, 2018, 4:22 PM

Само светлина

  Poetry » Love
579 0 2
Йонка Янкова

 

Само светлина

 

Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми,
кой сърцето ми е докосвал във времето?
Ръцете неспокойни, изгарящи, 
кой ми ги подари?
Коя съм аз, кажете Богове.
Защо ме изгаря силна обич?
С омразата се разминавам.
Вятърът ме брули и навява спомени,
следва ме мълчанието тихо.
И защо днес в мене нещо се бушува,
бори се и ме взривява.
Мечтите ми, хранител на доброто,
искам от моят огън и обич да дам.
Искам светът да свети от чистота,
да има радост и никога тъжни сърца.
Искам само светлина.
О, Господи, дай ми само светлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...