14 feb 2005, 18:11

САМО СЯНКА

  Poesía
1.6K 0 3

В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .

Стъпваш в локвите ,

събрали се от дъжда на твоите очи.

Ангели черни виждаш ,

летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.

Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.

Откъсваш се от света и потъваш в самота.

Въздухът за теб е отрова ,

а слънцето непоносимо  изгаря твоята кожа .

Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АЛЕКСАНДРА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...