14 feb 2005, 18:11

САМО СЯНКА

  Poesía
1.6K 0 3

В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .

Стъпваш в локвите ,

събрали се от дъжда на твоите очи.

Ангели черни виждаш ,

летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.

Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.

Откъсваш се от света и потъваш в самота.

Въздухът за теб е отрова ,

а слънцето непоносимо  изгаря твоята кожа .

Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АЛЕКСАНДРА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...