В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .
Стъпваш в локвите ,
събрали се от дъжда на твоите очи.
Ангели черни виждаш ,
летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.
Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.
Откъсваш се от света и потъваш в самота.
Въздухът за теб е отрова ,
а слънцето непоносимо изгаря твоята кожа .
Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!
© АЛЕКСАНДРА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
