В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .
Стъпваш в локвите ,
събрали се от дъжда на твоите очи.
Ангели черни виждаш ,
летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.
Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.
Откъсваш се от света и потъваш в самота.
Въздухът за теб е отрова ,
а слънцето непоносимо изгаря твоята кожа .
Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!
© АЛЕКСАНДРА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
