В нощта ти ходиш и тъмнината се слива с мечтите ти .
Стъпваш в локвите ,
събрали се от дъжда на твоите очи.
Ангели черни виждаш ,
летящи над теб и разпиляващи твоите спомени по прашните ,мрачни улици.
Цвете на злото ти откъсваш и потапяш го във вазата на милостта.
Откъсваш се от света и потъваш в самота.
Въздухът за теб е отрова ,
а слънцето непоносимо изгаря твоята кожа .
Ти не си вече човек , само сянка от теб е останала !!!
© АЛЕКСАНДРА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
