Само толкова

25 mar 2015, 22:13

Poesía » De amor

478 0 0

Спри, Сърце, недей да се обричаш,

на щастие, което ще си тръгне,

преди да позволи да го обичаш -

от ден до пладне и до съмване…

Защото той е мъж, нали, Сърце,

а мъжете често се възползват,

като стъкло, пречупено на две –

ще те подритне, за да те използва.

А после знаеш, дяволски боли –

неведнъж изпитва тази болка,

Затуй граби, Сърце… Граби,

но не обичай! Само толкова…

05.01.2015

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.