25.03.2015 г., 22:13

Само толкова

819 0 0

 


 

Спри, Сърце, недей да се обричаш,

на щастие, което ще си тръгне,

преди да позволи да го обичаш -

от ден до пладне и до съмване…

 

Защото той е мъж, нали, Сърце,

а мъжете често се възползват,

като стъкло, пречупено на две –

ще те подритне, за да те използва.

 

А после знаеш, дяволски боли –

неведнъж изпитва тази болка,

Затуй граби, Сърце… Граби,

но не обичай! Само толкова…


05.01.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...