25.03.2015 г., 22:13

Само толкова

814 0 0

 


 

Спри, Сърце, недей да се обричаш,

на щастие, което ще си тръгне,

преди да позволи да го обичаш -

от ден до пладне и до съмване…

 

Защото той е мъж, нали, Сърце,

а мъжете често се възползват,

като стъкло, пречупено на две –

ще те подритне, за да те използва.

 

А после знаеш, дяволски боли –

неведнъж изпитва тази болка,

Затуй граби, Сърце… Граби,

но не обичай! Само толкова…


05.01.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...