26 ene 2010, 10:07

Само това

  Poesía
602 0 0

Нищо не искам! Може би

малко любов, но онази,

която ти дава импулс да живееш

и сила да бъдеш Човек

в един Свят, изтъкан от омраза и завист,

обсебен от мрака, обсебен от злото,

без Светлина! Къде ли е тя?!

Окована, забравена някъде

в нашето минало, няма дори и надежда

за изход… В лабиринта на

времето някак се лутаме,

в клопки попадаме, в бездни пропадаме,

някак все ставаме и пак продължаваме,

търсейки себе си.

Пътят е дълъг. Път към Доброто

и онази любов,

която ти дава импулс да живееш!

 

Живко Иванов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...