Jan 26, 2010, 10:07 AM

Само това

  Poetry
604 0 0

Нищо не искам! Може би

малко любов, но онази,

която ти дава импулс да живееш

и сила да бъдеш Човек

в един Свят, изтъкан от омраза и завист,

обсебен от мрака, обсебен от злото,

без Светлина! Къде ли е тя?!

Окована, забравена някъде

в нашето минало, няма дори и надежда

за изход… В лабиринта на

времето някак се лутаме,

в клопки попадаме, в бездни пропадаме,

някак все ставаме и пак продължаваме,

търсейки себе си.

Пътят е дълъг. Път към Доброто

и онази любов,

която ти дава импулс да живееш!

 

Живко Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...