26.01.2010 г., 10:07

Само това

603 0 0

Нищо не искам! Може би

малко любов, но онази,

която ти дава импулс да живееш

и сила да бъдеш Човек

в един Свят, изтъкан от омраза и завист,

обсебен от мрака, обсебен от злото,

без Светлина! Къде ли е тя?!

Окована, забравена някъде

в нашето минало, няма дори и надежда

за изход… В лабиринта на

времето някак се лутаме,

в клопки попадаме, в бездни пропадаме,

някак все ставаме и пак продължаваме,

търсейки себе си.

Пътят е дълъг. Път към Доброто

и онази любов,

която ти дава импулс да живееш!

 

Живко Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...