Само този дъжд
Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам,
в които
абсолютно си отивам.
Вали.
И тишината
ми е спомен,
погледнат отдалече,
от високо...
Дъждът понякога
ме отмалява.
Понякога ме влюбва
във съня си.
През капките
дъждовни
изсветлявам
за миг,
когато разпокъсано
ме няма
в тишината
и в дълбокото.
Вали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
