Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам,
в които
абсолютно си отивам.
Вали.
И тишината
ми е спомен,
погледнат отдалече,
от високо...
Дъждът понякога
ме отмалява.
Понякога ме влюбва
във съня си.
През капките
дъждовни
изсветлявам
за миг,
когато разпокъсано
ме няма
в тишината
и в дълбокото.
Вали.
© Геновева Христова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
