Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам,
в които
абсолютно си отивам.
Вали.
И тишината
ми е спомен,
погледнат отдалече,
от високо...
Дъждът понякога
ме отмалява.
Понякога ме влюбва
във съня си.
През капките
дъждовни
изсветлявам
за миг,
когато разпокъсано
ме няма
в тишината
и в дълбокото.
Вали.
© Геновева Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
