Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова) Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
2 20
1 dic 2009, 9:38

Само трябваше...

2.3K 0 19

Ти и аз,

и тихото

мълчание, 

и този студ,

който просто

си вали.

Ти и аз,

и нямото

страдание,

и този

вятър луд, 

който всичко

разруши.

И тази къща

без комин,

и тази болка

все една

и съща,

като въглен

опарена

при нас

се връща.

Ти си тук,

но дали

ще бъде

както преди...

Ти си тук,

но вали

и едва ли

ще се промени.

Ти си тук,

но мълчиш

и много 

болиш.

Аз съм тук,

но не знаеш

колко нощи

за тебе

мечтаех...

Вън вали,

цяла нощ,

но уви,

тук ще съмне

без любов...

а можеше...

само

трябваше...

да погледнеш

в очите ми...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Чинтова Спасова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0