Само трябваше...
Ти и аз,
и тихото
мълчание,
и този студ,
който просто
си вали.
Ти и аз,
и нямото
страдание,
и този
вятър луд,
който всичко
разруши.
И тази къща
без комин,
и тази болка
все една
и съща,
като въглен
опарена
при нас
се връща.
Ти си тук,
но дали
ще бъде
както преди...
Ти си тук,
но вали
и едва ли
ще се промени.
Ти си тук,
но мълчиш
и много
болиш.
Аз съм тук,
но не знаеш
колко нощи
за тебе
мечтаех...
Вън вали,
цяла нощ,
но уви,
тук ще съмне
без любов...
а можеше...
само
трябваше...
да погледнеш
в очите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени
