Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова) Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
2 20
Dec 1, 2009, 9:38 AM

Само трябваше...

  Poetry » Love
2.3K 0 19

Ти и аз,

и тихото

мълчание, 

и този студ,

който просто

си вали.

Ти и аз,

и нямото

страдание,

и този

вятър луд, 

който всичко

разруши.

И тази къща

без комин,

и тази болка

все една

и съща,

като въглен

опарена

при нас

се връща.

Ти си тук,

но дали

ще бъде

както преди...

Ти си тук,

но вали

и едва ли

ще се промени.

Ти си тук,

но мълчиш

и много 

болиш.

Аз съм тук,

но не знаеш

колко нощи

за тебе

мечтаех...

Вън вали,

цяла нощ,

но уви,

тук ще съмне

без любов...

а можеше...

само

трябваше...

да погледнеш

в очите ми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0