Само в твоите поля
Под пръстите ти тихо дишам,
тихо, да не те събудя,
във дланите ти съм се сгушил,
и не искам от живота друго,
а само в твоята прозявка,
сутрешно да се усмихвам
и по кожата уханна, гладка,
ручейно любов да плисвам.
Слънчев лъч да заигравам
във дъги на черни мигли,
и седящ едва, на края,
устните си да търкулвам
по твойте розови поля,
с цветя, дъги и пеперуди,
цветчета обич да бера,
не искам от живота друго!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
